Днес ще си говорим за един инструмент, който идва при нас от горещите страни. Да, доста по-горещи от нашата!
Един факт, който ми се стори много интересен и бих искала да споделя с вас е, че професионални изпълнители, които свирят на него в не толкова благоприятен климат отвън, носят със себе си сешоар, за да го поддържат в идеална форма!
Всъщност не искам да споделя само този факт, искам да споделя още много, защото освен истории за джинове и сешоари, този инструмент таи и други интересни факти и легенди за себе си! Сещате ли се, за коя перкусия говорим?
Ако още не, то след като прочетете този блог ще знаете много любопитни факти за него – а това е именно джембето.
Да започнем с основите:
Джембето е инструмент, който произлиза от Западно-африканските нации, но най-вече е асоцииран с Мали и хората Манинка. Различава се по размер, но формата е подобна – състои се от корпус, който е широк към дъното, по-тънък в средата и отново се разширява към горната си част. Най-отгоре е опъната козя кожа или в днешно време това може да е и друг не-органичен материал.
Свири се изцяло с ръце и звукът се различава според това по какъв начин, с каква сила и в коя част на джембето се извършва допирът. Ако удряте джембето в средата с длан или пръсти, се възпроизвежда нисък тон – бас. Ако допирът е към краищата, звукът може да се различава според това с каква сила и кои пръсти свирите на него. Например, ако пръстите са събрани се получава “tone”, а ако са по-отпуснати – “slap”.
Интересно е, че джембето често се предписва с цел музикални терапии. Тази тайнствена перкусия спомага за стимулация, както и за релаксация. Също така проучвания доказват, че действа добре за успокоение на нервната система, както и при депресивни състояния, аутизъм, проблеми с концентрацията и хиперактивност.
Думата „джембе“ произлиза от казването: “Anke djé, anke bé”, което се превежда „всички да се съберем заедно в мир“. А самият инструмент още е познат като „Барабанът на дявола“, защото първите такива са били изработвани от дърво, което сред местните било познато като „Дяволско дърво“.
Хората казват, че джембето се състои от три духа – този на дървото от което е изработен, на животното, чиято кожа е използвана и на човекът който свири на него. Но духът на дървото се смята за присъстващ само, ако корпусът на джембето е бил изработен от едно парче дърво. Ако са били използвани повече, то това вече не е в сила. Има смисъл… но не би ли трябвало тогава да се състои от повече духове?
Но аз ви обещах история за джинове и няма да ви разочаровам. Хората Мадинка, разказвали легендата за това как джембето се е появило за пръв път на бял свят и тя гласи следното:
Преди много векове, джиновете се смятали за същества, които обичали да вършат пакости. И така, един ден не толкова голям пакостник – джин – се явил на местен ковач от хората Мадинка, дарил го със специално дърво и му показал как да си издълбае джембе. Хората казват, че било интересно, че джинът извършил добрина, което явно е било необичайно. Аз обаче имам подозрения, че може би джинът е имал друго предвид, но планът му не е сработил… Вие как мислите?
В нашите магазини имаме джембета за музиканти и любители, както и за възрастни и деца. Можем да предложим изработки от органични и неорганични материали, в зависимост от личните предпочитания.
Източник: https://musicshopbg.com/
