Думата “акордеон” идва от френски “accordeon” (музикален инструмент, наричан още и ръчна хармоника). В българсата терминология тази дума се отнася до името на хроматичната хармоника с права клавиатура от типа характерен за пианото (като обикновено разполага с няколко темброви регистри).
Също така, думата “акордеон” се отнася и за всички ръчни хармоники, като това е общоприето наименование, което се среща в чужбина. Първият акордеон е произведен през 1929-та година. Него го създава и го кръщава виенския майстор К. Демиан. По нашите земи наименованието започва да се използва през XIX век. Ранните модели имат между 5 и 10 бутони на клавиатурата от ляво и само между 2 и 4 бутона на тази от дясно, при смяна на движение от кожата в средата се извличат звуци с различна височина.
Колкото и да ви изглежда странно акордеона произхожда от хармониката, позната ни още от детските ни години, която много от нас използвахме като играчка. Той се състои от няколко реда тънки стоманени езичета подредени така, че да излъчват един звук при разтягане и друг при притискане. Така се образуват два акорда тоника и доминанта, когато се притиска е тоник акорда, а при разтягане – доминанта акордо.
Акордеон е подобен инструмент на хармониката, но в по-голям мащаб и така духането на музиканта вече не е достатъчно за да предизвика някакво звучене. Той прилича на четириъгълна кутия, страничните стени на които се състоят от клавиатури сгънати в кожните гънки, които образуват от своя страна мех, които се надува чрез стягане и разпускане на дъното на акордеон. Клавишите са разположени най-отстрани на дървената част. Всеки клавиш издава два звука: един при разстягане, а другият при притискане на инструмента. В долната част на инструмента има един или два клапана, които служат за произвеждането на акордите доминанта и тоник. Има прости и двойни акордеони: простите са с една клавиатура а двойните с две.
Източник: https://music-store.bg/
