Много хора не се замислят прекалено много откъде идва академичната рокля и каква е нейната история.
Историята на абсолвентските шапки за дипломиране и обличането на тога, позната в други страни като академична рокля, датира от 12-13 век. По това време учениците обикновено носеха дрехи, подобни на тези на свещениците, тъй като църквата оказваше огромно влияние върху образованието. Преподавателският състав се състоеше предимно от свещеници, монаси и семинаристи. Дрехите на учители и ученици са били строго определени и също така са били предназначени за ежедневно носене. Много по-късно този тип облекло е трансформиран в мантия и започва да се носи само по специални поводи. По-късно се изобретяват по- модерни роби с отворени страни и широки ръкави и точно тази версия се превръща в прототип на съвременните одежди.
В различните европейски страни абсолвентски шапки от diplomirane.bg от различен тип се носят или са били носени като признаци на обща идентичност или за идентифициране голяма група студенти.
Първите признати училища, които имат дрес код, бяха Оксфорд и Кеймбридж. До 1321 г. „излишното облекло“ е забранено в университетите, което означава, че всички на церемонии трябва да носят дълги рокли, за да създадат единство.
Академичната степен на човек се е отличавала със сложността на кройката и нашивките по мантията. Тези традиции са оцелели и до днес. Така например има определени нашивки се поставят на одеждите на завършващите за лекари. Одеждите за различните инженери имат качулка вместо яка и т.н.
Цветът на дрехите също има значение. Първоначално учениците и учителите са носели дрехи с различни цветове, но след това е имало е имало тенденция към тъмните цветове, което в крайна сметка се е превърнало в традиция. През 1895 г. междууниверситетска комисия приема кодекс на академичното облекло, според който всяка специалност има свой собствен цвят на робата. Днес в американската образователна система стана традиционно да се променя цвета на мантията в съответствие с академичното ниво (бакалавър- жълт, магистър- бордо). Европейските институции традиционно използват цветовете на своите университети в академичното си облекло.
Качулката е била неразделна част от монашеската роба, но през 16 век в университетската среда това се превръща в привилегия на хората, които са имали научна степен. Цветът на абсолвентските шапки за дипломиране определя принадлежността на учения към определена област на знанието. Бялото отличава хуманитарните науки и хората на изкуството, златото- икономисти, синьо- художници и учители, кафяво- архитекти, зелено- лекари, синьо- адвокати.
Студентската навици се промениха през вековете. Най-често срещаният стил е шапка на квадратна основа. Обикновено се смята, че моделът на шапката е създаден през 15 век, като по този начин усъвършенства шапките, наречени барети, използвани от католически духовници, учени и професори. Произходът на баретата е през 1311г.
Церемонията по дипломирането е символ на ритуал на преход от това да бъдеш студент към завършил. Предполагаемата тога и шапка, особено за този празник, е важна културна традиция.
Перфектно прилягащи абсолвентските шапки за дипломиране
Дипломни шапки могат да се носят успешно от всички студенти, които току-що завършват избраната от тях област на обучение.
Абитуриентска тога – задължително облекло
Церемонията по дипломирането е уникално преживяване, така че си струва да се погрижите за тоалет, който ще е подходящ за такъв повод. Както абсолвентските шапки за дипломиране, така и тогата на завършилия създават екипировката, която е задължителна на тази специална церемония.
Не бива да се забравя и важният символ на абсолвентските шапки за дипломиране, а именно т.нар. пискюл, който отначало преди самата церемония по връчване на дипломата стой отдясно, а в момента на нейното получаване се премества отляво.
Безспорно до ден днешен, а и занапред абсолвентските одежди, традиции и емоции ще продължават да вълнуват всеки завършват и да му напомнят, че от днес за него започва напълно нов живот. Живот на учен и човек, от който ще се очакват велики неща за полза на обществото.
